Британски изследователи установили, че преместването в зелени пространства има позитивен психичен ефект по-голям от повишение в службата или увеличение на заплатата, които осигуряват само краткотраен ефект.
Авторите заявяват, че резултатите посочват, че достъпа до доброкачествени градски паркове има позитивен ефект върху общественото здраве.
Откритията са публикувани в списанието Екологични Науки и Технологии.
Съавторът на изследването Матю Уайт, от Европейския център по Околна среда и Човешко здраве към Университета на Exeter, Великобритания, обяснява, че изследването се основава на открития свързани с това, че хората живеещи в по-озеленените градски части показват по-малко признаци на депресия и напрегнатост.
„Но досега не познавахме, траекторията на това явление във времето.” – заяви той. „Може да има голям брой причини за това – например хората правят какви ли не неща опитвайки се да бъдат щастливи – борят се за повишение в службата, увеличение на заплатата и дори се женят. Но проблема с всичките тези неща е, че щастието от тях се изчерпва в рамките на 6 месеца до година, след което отново достига базовото си равнище на благосъстояние. Така че тези неща не са устойчиви – те не ни правят щастливи в дългосрочен аспект.
Ние установихме, че в рамките на група хора, които са спечелили от лотарията 500,000 лири стерлинги, позитивния ефект се изчерпва в рамките на период от 6 месеца до 1 година, след което отново достига до базовото си равнище.
Д-р Уайт твърди, че неговия екип пожелал да види дали, ако човек живее в по-озеленени градски части, това ще има позитивен ефект върху благосъстоянието на хората, и дали този ефект ще изчезне след определен период от време(през който период от време хората продължават да живеят в същата среда).
За да направят това, те използвали информация от изследване наречено „Разбиране на обществото”, което е започнало през 1991 г. и е било оформено от Университета на Есекс.
„Това е масивен, представителен образец от Британското население (понастоящем около 40,000 домакинства на година, които биват интервюирани с много въпроси, като например за доходите, семейното състояние и прочие. Но освен това включва и въпросник, който се казва: „Въпросник за общото здраве”, който се използва от лекари и клиницисти за диагностициране на заболявания като депресия и напрегнатост.” – казва Уайт.
Обяснявайки установените данни, той казва: „Това което разбрахме е, че дори след 3 години, умственото здраве все още е по-добро, което пък се разминава с много от нещата които ни правят щастливи.”
Д-р Уайт прибавя, че екипа, който обработил данните подал молба за спонсориране за да проведе допълнителни изследвания, които ще установят семейните отношения в различните области, и до каква степен се случват разводи, както и какво е нивото на задоволство в различните градски области.
„Има доказателства, че хората които живеят в по-озеленени области са по-малко стресирани, и поради това те взимат по-разумни решения и комуникират по-добре.”, споделя той наблюденията си.
„Не бих казал, че има магическо хапче, което разрешава семейните проблеми, но може би факторът околна среда помага да се наклонят везните в посока на по-разумните решения и за наличието на повече зрели разговори.”
Д-р Уайт заяви, че съществува нарастващ интерес към изследванията му от страна на общественици и политици.
„Но, проблемът се състои в това кой спонсорира тези изследвания”, заявил той.
„Например официални представители от службите по околна среда биха казали, че е добро за здравето на хората, значи не си струва да се влагат пари за изследването му.”
„Така че много хора се интересуват, но на нас ни е необходимо ниво на политика, което да реши откъде да идват парите, които да спонсорират изследванията доказващи доброто качество на живота в по-озеленени градски пространства.”
